Как формацията на отбора може да повлияе в резултата

Еволюцията на футболната игра през десетилетията неизменно е свързана и с промените в игровата постройка. Едва ли сега някой може да си представи, че в ранната епоха на играта през 70-те години на XIX век са съществували формации от рода на 1-1-8 или 1-2-7. И всъщност формациите, които наблюдаваме днес, са наложени по един или друг начин поне от 30-на години, някои от тях – от половин век и повече.

Но съвременната игра е толкова динамична, че е абсурдно да си представяме подреждането на футболистите в един отбор толкова статично, колкото е при любимите на мнозина джаги например. При някои схеми играч, който номинално е определен за защитник, участва много повече в офанзивните действия, отколкото негов колега, „назначен” в средата на терена например. Как са подредени двата отбора на терена има директно отражение върху резултата – и като шансове за победа за единия или другия, и като резултатност. Но преди да разгледаме какви вариаци се наблюдават, нека да започнем от базовия въпрос – кои са основните игрови постройки?

4-4-2

Абсолютната класика. Тази схема се налага още от 60-те години на миналия век, като се налага масово в края на 70-те и началото на 80-те. Четирима защитници, пред тях четирима полузащитници (халфове) и най-отпред двама нападатели. Средната линия има две вариации – четиримата са подредени в една линия по ширината или пък заемат формата на ромб, като един от халфовете играе по-близо до защитниците, а този, който се намира на най-горния ъгъл на „диаманта” (постройката е наричана и така), помага на нападателите. Това е класическата „десетка”, плеймейкърът.

Тази формация се използва масово и днес от редица отбори. И тези, които обичайно се подреждат по друг начин, също преминават през 4-4-2 при определени обстоятелства.

Като вариация на тази постройка можем да посочим 4-4-1-1 – при нея халфовата са в една линия, а единият от двамата нападатели играе повече в дълбочина.

4-3-3

Това е другата особено популярна схема, която има по-офанзивен характер от 4-4-2 и която се използва дори по-отдавна. При трима атакуващи играчи имаме център нападател и две крила. Вариациите отново се наблюдават при халфовете – те могат да се разположат на широчина в линия, но също така да се подредят и като триъгълник (4-2-1-3 – двама опорни полузащитници и един по-близо до нападателите или 4-1-2-3 – един опорен и двама в по-предни позиции).

Особено популярна модификация на 4-3-3 в днешно време е 4-2-3-1. Някои я определят по-скоро като вариация на 4-5-1, на която ще обърнем внимание след малко, докато за други това си е модулация на 4-3-3, при която крилата са малко по-изтеглени назад и играят на една линия с офанзивния полузащитник. При тази версия задължително имаме два вътрешни или опорни халфове.

4-5-1

Естествено, продължаваме към 4-5-1. Докато е ясно, че в атакуващ план разнообразие няма как да има само с един човек, то в средната линия вариациите могат да бъдат няколко. Вече споменахме, че 4-2-3-1 се причислява и към тази концепция – зависи колко високо играят крилата. Петимата халфове могат да бъдат подредени и в една линия по широчина, като по този начин затварят празните пространства пред съперника. Има и вариант 4-1-4-1, при който отново един от полузащитниците играе по-близо до отбраната, докато останалите четирима образуват една линия.

3-5-2

Основната разлика в постройките всъщност се наблюдава в защитната формация. При 3-5-2 имаме трима вместо двама централни защитници. За разлика от схемите като 4-4-2, 4-5-1 или 4-3-3, тук не говорим за бекове (флангови защитници), а за халф-бекове, играещи по целия фланг (отдясно и отляво). Тези футболисти са ключови за този тип подреждане, тъй като участват много активно както в отбранителната, така и в атакуващата фаза. Останалите трима от халфовата линия могат да бъдат подредени в линия или един от тях да е пред или зад останалите двама.

3-4-3

Това е възможно най-офанзивната формация в съвременния футбол. Отново имаме халф-бекове, но „коридорът” им на действие не е толкова дълъг, тъй като пред тях играят крилата. Възможно е в предната линия да имаме специфична подредба, което да доведе до допълнителна модификация като 3-4-1-2 или 3-4-2-1. При тези вариации се подсилва вътрешността на средната линия, а халф-бековете отново оперират на практика по цялата дължина фланга.

5-3-2

Видим ли формация с петима защитници, това очевидно говори за дефанзивен манталитет. Имаме пак трима централни бранители, както и двама флангови, които са много по-ангажирани в собствената половина на терена, отколкото в противниковото поле. 5-3-2 може да се разглежда и като вариация на 3-5-2 при някои отбори – първата формация се използва при отбрана, а втората – в нападение.

При по-старите варианти на тази постройка един от централните защитници имаше ролята на либеро. В днешно време обаче малко отбори използват т.нар. метач.

5-4-1

Това пък е най-дефанзивната формация във футбола, без да се занимаваме със схеми тип „супер бетон”, в които се нареждат дори шестима защитници. На такава постройка обикновено залагат отбори, които се отбраняват почти през целия двубой, не играят много с топката и организират ограничен брой атаки – предимно контри, когато се отвори възможност.

Как да разчитаме схемите, за да ни помогнат в онлайн залозите?

Да познаваме формацията на даден отбор или на двата тима, които се срещат в дадена среща, със сигурност може да ни бъде от полза. Но това, че домакин в схема 4-4-2 приема гост, подреден при 5-3-2, не дава достатъчно информация. Както споменахме по-рано, тактическата постройка не е „закована”, тя може да варира и да се видоизменя в течение на двубоя в зависимост от отбора, играчите му и най-вече треньора. Освен това формацията не отговаря колко високо държи защитната си линия даден тим и пресира ли дълбоко в половината на противника. 4-3-3 или 3-5-2 не казва също дали в атака се разчита повече на центрирания за създаване на голови ситуация, на дълги разигравания с къси пасове или на освобождаване на човек за изстрел от границата на наказателното поле. А и да не забравяме, че ефективността на постройката зависи най-вече от качествата и дисциплината на изпълнителите.

И все пак има няколко положения, които могат да се следват като отправна точка при залаганията. Това не означава, че дадените примери обещават успех във всяка ситуация, но вероятността изброените неща да се случат е относително висока:

• И двата отбора са с по трима нападатели – предпоставка за висока резултатност. Ако имате съперници, които се изправят един срещу друг във формации 4-3-3, това може да ни насочи към търсене на повече голове в съответната среща – поне три, а защо не и повече.Естествено, единият тим може да е по-прибран (4-2-3-1) и да мисли повече за собствената си сигурност, което да намали шансовете за резултатна среща.
• 4-3-3 срещу 5-4-1 – очевидно фаворит среща аутсайдер. За да стигнем до този извод, не ни трябват схемите – имената на отборите дори са достатъчни, а и коефициентите ще ни подскажат преди да знаем как са подредени по терена. Но при такива постройки можем да се насочим към нещо по-интересно от крайния изход. Явно първият отбор ще напада повече, а другият предимно ще се отбранява. Търсене на гол в първите 10 минути винаги носи добра печалба, макар че вероятността не е толкова голяма, но пък защо тогава да не е предимство за фаворита на почивката? Или пък да действаме по обратната логика – аутсайдерът се брани добре и дебне своя шанс, защо пък да не заложим на него, че ще открие резултата?
• При две формации 4-4-2 или 4-5-1 може да видим доста борба в средата на терена и малко голови положения. При концентрация на повече играчи около централния кръг топката стига по-рядко до вратата, особено когато схемите са „огледални”. Това в никакъв случай не е общовалидно правило, особено когато имаме разлики в индивидуалните класи. Но често такива мачове минават, без двата отбора да успеят да се изненадат особено и без да създадат кой знае колко голови ситуации. Търсенето на по-голям брой картони в такива двубои също може да е опция.
• Формация с трима защитници (3-4-3, 3-5-2) обикновено се свързва с по-отворена игра. Ако един от двата отбора използва подобна постройка, има логика да се търсят голове в двете врати или пък висока резултатност. Геометрията на такава схема е по-непредвидима за съперника, но и създава повече рискове за тима, който я практикува, ако дисциплината не е на оптимално ниво.

А тук стигаме и до един стар концептуален спор, който като цяло изглежда почти решен, но от време на време виждаме и примери в обратната посока.

Вземете 222 лв бонус от Bwin.

Шампионите използват схеми с четирима защитници

Може би е по-правило да се каже по друг начин – повечето отбори използват формации с четворка отзад. Но тези, които печелят титли, в повечето имат четен брой бранители. Статистиката, историята и много футболни специалисти биха се изказали в полза на 4-4-2, 4-3-3 (4-2-3-1) или 4-5-1 за сметка на 3-5-2, 3-4-3 или 5-3-2.

Едно от по-простите обяснения е в това, че геометрията при постройка с четирима пред вратаря е доста по-лесна за оформяне и поддържане. Празнините при трима в отбрана зейват по-осезаемо, ако няма непрекъсната добра комуникация между защитниците, а и помощ от хората пред тях. При 4-4-2 играчите се подреждат и организират по-бързо, когато загубят топката.

Привържениците на 3-5-2 казват, че с тази схема се печели числено преимущество в средата на терена. И в това твърдение има истина, особено когато изпълнителите са качествени. Видяхме отлични примери за шампиони с трима бранители в неотдавнашните сезони на Челси или на Ювентус например. Но като цяло доминацията на тимове с 4-4-2 или 4-3-3 продължава.

Това означава ли, че отбор в постройка 4-2-3-1 неизменно ще победи съперник, подреден в 3-5-2? Съвсем не е сигурно. В това отношение класата на тима, особено на водещите играчи играе по-голямо значение. Но ако търсим успех в залог с „далечен изстрел”, то при два сравнително равностойни конкурента за титлата с различни формации в отбрана можем да се спрем на този с четирима пред вратаря. Чисто статистически е по-вероятно да успеем.